Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
06.03.2009 18:12 -
Място където…
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 1678 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2009 18:28
Прочетен: 1678 Коментари: 7 Гласове:
1
Последна промяна: 06.03.2009 18:28
Знам, че те имам,
знам, че изгаря
твойто дихание в мен.
Обич незрима
тихо повтаря
топъл молитвен рефрен.
Зная, че вечно
трепет в сърцето
бурно ще пали звезди.
Устрем извечен,
чакай където
пак ще се срещнем с души.
Ботев/Димово/ на 7 място! - Браво!
Австралия и Сидни са красиви, но няма мя...
Търси се място под слънцето / с покривче...
Австралия и Сидни са красиви, но няма мя...
Търси се място под слънцето / с покривче...
Пак ще...четем нови стихове
цитирайДаам... Докато е жив Изворът! :)))
цитирайНякога,някога...
Недялко Йорданов
Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
цитирайНедялко Йорданов
Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
ПРАСТАРА ЛЮБОВ /мое/
Залитнах съдбовно.
Погълна ме здрача.
И някакъв тежък куплет
стовари се мигом
над образа крачещ
на светлия, в мене поет.
Отминах се пътьом.
Хатъра си скърших.
А някаква луда любов
превзе ме отвътре.
И бавно откърши
най-звъннал и приказен зов.
Внимавай си рекох,
очи не затваряй!
Пак гледаш ме с обич, небе,
защото съдбовна,
защото прастара
и чудна Любов ме зове.
цитирайЗалитнах съдбовно.
Погълна ме здрача.
И някакъв тежък куплет
стовари се мигом
над образа крачещ
на светлия, в мене поет.
Отминах се пътьом.
Хатъра си скърших.
А някаква луда любов
превзе ме отвътре.
И бавно откърши
най-звъннал и приказен зов.
Внимавай си рекох,
очи не затваряй!
Пак гледаш ме с обич, небе,
защото съдбовна,
защото прастара
и чудна Любов ме зове.
Много стилен и издържан постинг. )
цитирайМерси, Седем! :)))
цитираймузиката на стиха, същата е
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Творчество
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Творчество
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница