С мълчаливата мощ на Киняр
идваш в дните ми нежно-гравюрни,
сякаш паяк на Пол Елюар,
пеперудено в мене се втурваш
да целуваш през устните смях,
проумял, че съм сетния грях.

Следвал линия на Кортасар
бавно влизаш в картина от лед,
и сюжет, като филм без Оскар,
начертава през мен пистолет
и затваря в ръката ми време
върху спусък от огън неземен.

През троха мистицизъм на Юнг
ме преглъщаш шафраново-вкусна
и единствен в света Метерлинк
влиза в мене с дъха на изкуство.
После Борхес протяга ми розата.
И съм… принципа на осмозата.

Нежно-гравюрно!
Роза - за теб!

Благодаря! Твоите рози са с дъх на вечност! :)))

..картините ще ги има и след мен ..дори.
А аз едва днес си качих един твой подарък, случайно погледнах в един блог и го видях "Есен".
Благодаря ти! Може да съм го видяла, но защо не съм го копирала..?! Не помня,..много информация и динамика..нямам въздух от ангажименти..
Е..оплаках се и си тръгвам.

Представяш ли си ако се загледаме и попрогледнем от позицията на додекаедро-икосиедричния космически подход към нещата.
Вселенско ми е откакто се родих... ;)))

И си… принципа на осмозата, за да превърнеш в хармония светлината и времето... ! :)