Окъпан от росата на неволи,
отъркан в пряспата на Божий ден,
един светец в душата ми се моли
и светъл кът дълбае си във мен.

Прокуден от благата на пресита,
потънал в извора на мъдър ден,
един светец в душата ми помита
и храм строи, изправил се във мен.

Един светец в душата ми се моли,
един светец в душата ми строи.
И няма място в мене за неволи.
И има място само за мечти.

Много е вълнуващо.Докосва сърцето.

И оставя място само за мечтите... ;)))

Светец ли!? Не!
Човек, ала пламтящ
във свойта нежна,
огнена възхита,
прогонила студа болящ.

Усмивка. Огнена.

Велико!!!

e kato bojestven znak. Tq ne prozira tq blesti!
Bojestveno e !

Сред огнената ти лава,самата си светица ти!

bizcocho