Дела Раи и Ясен Ведрин

 

Саркастично усмихната

бдеше Съдбата,

а аз своя устрем последвах.

Скрих душата си, тихата,

там - в самотата.

После дълго с тъгата беседвах.

 

И така ще премина 

през всички години

с големия взрив на сърцето.

Скръб и болка се сриват.

Оживявам от синьо.

С лъч от спомен - крила от небето.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=293534

Аплодисменти!!!
Точно "лъч от спомен" ми надраска ползвайки пръстите ми два стиха,единият от които излезе видим за читатели,но в друг сайт.
Синя бъди,синя от минус до плюс безкрайност!:)))

идва , пролет!