Дела Раи и Ясен Ведрин 

Замислените навици немеят

когато ме докоснеш. И с душа

оставям всички мисли да се реят

по звездните пътеки на нощта.

 

Мечтите ми – среднощни матадори,

препускат по неравната съдба.

А някакво съзвездие отгоре

разплита път от огнени кълба.

 

Прехапали езика на живота,

политат през очите ми ята,

изпели до последната му нота

великия копнеж на любовта.

http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=289670

 

Не знам защо ми си струва, че тази виртуална поетическа мистификация води специфичен културен диалог с най-великата литератулна мистификация в историята на българската литература. За някого подобен литератулен дискурс може би се възприема като напразни напъни, но на мен ми хареса. Поздравления за смелостта и за идеята по този начин да напомняте за позабравени стойности !

близка до най- съвършенното...
Хубав ден!

*diletant - когато мистик пише с мистик, нещата се случват като ефемеридите на мистиката от бъдното.

*glarus - имаш прекрасна сетивност!

Струва ли си да правим "теоретичен разбор" на такава съвършена по форма и съдържание поезия!
Той едва ли би я направил по-истинска, по-реална и по-разтърсваща...! Последният куплет ме просълзи...