Дела Раи и Ясен Ведрин

Отдавна мечтан и липсващ от изгреви,

брегът се прехлупи над старо море.

Ятата от чайки си тръгнаха призори,

без никой да види и в миг да ги спре.

 

Вълните с прибоя прегърнаха пясъка.

Разбиха с целувка пенливи чела.

Изгубено ехо на гларуси в крясъка

потъна в прощалната сива мъгла.

 

И точно тогава, на прага на изгрева,

едно полетяло вълшебство от страст

със гларус и чайка рисуваше близост,

а всъщност до болка напомняше нас.

http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=286461

Ако го бях написала аз,щеше да бъде любимото ми мое стихотворение,но защото сте го написали вие ,е само част от множеството ми любимости сътворени от вас!!!
Поклон!!!:))))))

Поклон вам!
Недостижими!

Сърдечно благодаря! :)))

Реверанс! От твоите уста звучи като невероятен комплимент!

но винаги сполучвате да докоснете сърцата.

Лесно е... Докато си пием кафето, отмятаме по една-две книги. ;)))
Сърцата на улучените явно умеят да чувстват de profundis!

И истинско!
Изненадващо приятно!
Усмихващо!
Благодаря ти!

Благодаря! :)))
Усмихващо... Омайно. Вятърно...