http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=72716
Прогледнала

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=78548
Историята на една камеа

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=91582
Пътека до Бога

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=60770
Има те

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=75394
Дар Божий

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=87710
Сливане

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/17/pytiat.456446
Пътят

Точно това исках да чуя и да видя..пълен релакс ..Имам чувството, че се пренасям в приказен свят.Колко неща имаме да учим, за да виждаме и това, което не успяваме със сетивата си.

Радост ми е, че влизаш в приказните ми светове! :)))
А сетивата...еххх... най-важното се вижда със сърцето, както казва Малкия-голям принц.

Не знаеш как твой стих в душата нахлува,
не знаеш една твоя дума само как в душата стрела може да стане,
не знаеш с Албинони коя врата отваряш,
но порой от сълзи не мога да спра....
сигурно трябваше...

Не допускаш ли, че може и да знам...? :)))
Както казва Сеньор Ведрост "ние сме сеячи в душите, а какво ще поникне там зависи от почвата в сърцето".
Вероятно имаш прекрасно сърце!?

АДАЖИО


Изпращам ти този концерт
за цигулка,
защото оркестърът няма значение.
Остави оркестрантите
да настройват душите си в тъмното,
остарели от примирение.
Всяка нощ ли танцуват душите
на живите с мъртвите?
Изпращам ти този концерт
за цигулка,
точно когато сънуваш,
че са отплавали всичките кораби,
но за теб и това е ирония,
защото отдавна си вече удавник...
Изключи телевизора!
Нека не будим диригента,
похъркващ сопранено
в съседство до твойта възглавница.
Кой ти е казал, че това се забравя?
Пръстите имат своя родова памет.
Нека послушам сега
този нощен концерт за цигулка,
несвирен от никой до днес,
но истински все пак
до безпаметност.
Ти свириш във тъмното
и светът се повтаря, разбира се...
Нищо ново под слънцето,
но точно сега
има смисъл да забравиш за другото
и за миг да повярваш,
че никой след теб
няма вече да свири.
Точно в този момент
светът си сверява часовника
по теб и по мен.
Часовата разлика е илюзия.
Защо да не вярваш?
Ние с теб всъщност вярвахме
в съществуването и на други
илюзорни неща...
Изпращам ти този концерт
за цигулка.
А когато се съмне -
закопчавай внимателно копчетата си,
защото боли
от израненото в пръстите...
автор:Яна Кременска

С усмивка и признателност за дарената ми чиста изворна вода от твоят блог!

bizcocho