Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
31.01.2009 00:18 - Акорд 1 - Адажио и спомени
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 3297 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 18.12.2009 17:00




Тагове:   спомени,   акорд,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. miaa - Благодаря ти wonder ,
31.01.2009 00:29
Точно това исках да чуя и да видя..пълен релакс ..Имам чувството, че се пренасям в приказен свят.Колко неща имаме да учим, за да виждаме и това, което не успяваме със сетивата си.
цитирай
2. wonder - miaa
31.01.2009 01:31
Радост ми е, че влизаш в приказните ми светове! :)))
А сетивата...еххх... най-важното се вижда със сърцето, както казва Малкия-голям принц.
цитирай
3. compassion - Не знаеш какво, но го направи.
01.02.2009 11:24
Не знаеш как твой стих в душата нахлува,
не знаеш една твоя дума само как в душата стрела може да стане,
не знаеш с Албинони коя врата отваряш,
но порой от сълзи не мога да спра....
сигурно трябваше...
цитирай
4. wonder - compassion
01.02.2009 12:40
Не допускаш ли, че може и да знам...? :)))
Както казва Сеньор Ведрост "ние сме сеячи в душите, а какво ще поникне там зависи от почвата в сърцето".
Вероятно имаш прекрасно сърце!?
цитирай
5. анонимен - Изпращам ти нещо което много ме впечатли,така както всяко влизане в твоя блог..:)
06.03.2009 13:37
АДАЖИО


Изпращам ти този концерт
за цигулка,
защото оркестърът няма значение.
Остави оркестрантите
да настройват душите си в тъмното,
остарели от примирение.
Всяка нощ ли танцуват душите
на живите с мъртвите?
Изпращам ти този концерт
за цигулка,
точно когато сънуваш,
че са отплавали всичките кораби,
но за теб и това е ирония,
защото отдавна си вече удавник...
Изключи телевизора!
Нека не будим диригента,
похъркващ сопранено
в съседство до твойта възглавница.
Кой ти е казал, че това се забравя?
Пръстите имат своя родова памет.
Нека послушам сега
този нощен концерт за цигулка,
несвирен от никой до днес,
но истински все пак
до безпаметност.
Ти свириш във тъмното
и светът се повтаря, разбира се...
Нищо ново под слънцето,
но точно сега
има смисъл да забравиш за другото
и за миг да повярваш,
че никой след теб
няма вече да свири.
Точно в този момент
светът си сверява часовника
по теб и по мен.
Часовата разлика е илюзия.
Защо да не вярваш?
Ние с теб всъщност вярвахме
в съществуването и на други
илюзорни неща...
Изпращам ти този концерт
за цигулка.
А когато се съмне -
закопчавай внимателно копчетата си,
защото боли
от израненото в пръстите...
автор:Яна Кременска

С усмивка и признателност за дарената ми чиста изворна вода от твоят блог!

bizcocho
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10081840
Постинги: 2304
Коментари: 26959
Гласове: 155662
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930