Избухвам на древни куплети от нежност.
Прегръщам заспалата топла земя.
От моето рамо пътека безбрежна
донася дъха ти и слиза в стиха.

Отнасяш ме в лодките бели на здрача
разстлал в мене твоята древна душа.
Обичам те, мили, копнея и плача,
защото те искам при мойта съдба.

Докосваш душата ми с твоите ласки.
Обричаш сърцето ми с твойте искри.
Оголена в тебе - без лустро и маски,
те милвам в безкрайното с дъх от мечти.

Приказно е!Нежно!Галещо!:))

Mечтаният дъх донася прохлада
от топли вълни
на нежност в наслада ....

когато някой облече нежността в красиви одежди и я покаже нагиздена и пременена на света, така че тя да стане още по-желана и приета, този някой ми доставя удоволствие:)

Дъхът на мечтите гърдите изпълва
и ручейно щастие бликва у мен.
Душата пред този поток се разголва,
сърцето пулсира в любовен рефрен.

колко красота и вдъхновение намирам в стиховете ти.
Благодаря...:))

Не, но вече обичам да ми го казваш! :)))

Най-любовно те любих. Полудях в лудостта ти.
Най-щастливото щастие изсънувах в съня ти.
Нарисувах рисунка. С хвърчилата ти хвръкнах.
Винолях, винопих се. Бездиханно те вдъхнах.

Благодаря ти - сърдечно, горещо и искрено! :)))

Мечтаният дъх е изтъкан от тънки светлинни нишки, които творят любовни прашинки, издигащи се до небесата и обрамчващи щастливото и влюбено сърце с магията на своята сбъднатост и взаимност! :)))

Любовта е най-красива гола! Никакви одежди, освен вятърните, никаква нагизденост освен ослънчената вселена, която я съдържа... И много, даам... желана приетост, когато човек има сетивата за нея, които изобщо не се съдържат в обикновената петсетивност от конвенционалната реалност. :)))

"Знаех, че някъде по този път ще има момичета, прозрения, всичко, някъде по този път щяха да ми предадат бисера." Керуак

"От нива с памук
До градина с магнолии
Мост от лястовички."