От мечешката си бърлога,
вмирисана

на обещания,
да подивея бързо мога.
И да умирам

от страдание.
Да избуявам

в радост луда.
Да поря

с ветрове

морета.
Да запъстрея

с пеперуда
и със светулките

да светя.
От тичинкови диви устни
да одарявам

медоносно.
И в щедростта си

да прахосам
протегната длан

на просяк.

много силно!
и аз напоследък почнах да мога да бъда всякаква...разнообразна...
мога и в страдание,
мога и в радост,
и в дивост,
и в сладост
и да съм щедра и добра,
понякога пък безразлична и зла...

последното не е за препоръчване...
поздрави и хубава нощ и успешен ден утре!

Най-важното е да можеш Противоположностите в Едновременност! :)))
Тогава се случват онези нирванни състояния, в които истините и поезията дишат заедно.
Усмивка. Вятърна.

В този твой стих и тази песен е мъката и радостта ми
(От дете е една от любимите ми песни и в друго изпълнение я имам веднага в първия си постинг тук.)