Лапис лазули
в мен се откърти
и разрови окото на Хор.
Беше лято

на всички безсмъртни.
Беше нежно -

кристален простор
разюздал синевата
от вечност.
Сякаш някакво
древно безбожие,
ме отряза

със своята ножица.
И закусих с гората
на изтока
евкалиптово-нова,
неистова.
С лапис лазули
закичи косите ми.
После си тръгна.
До днес не попитах
тази музика в пътя ти,
сплела дъха ми
дали е от сънища
или е от тръни?

или самодива?! С дъх на къпини и вкус на маслини, убодена от горски тръни и окъпана от чистотата на , синевата и дишаща кристалния въздух ..истинска или
от легенда..? ТИ!

Да, да, да! :)))
Скоро ще те изненадам... калейдоскопно... с новости.

Ще чакам, с нетърпение...цветно..!