Ветруваш в света ми, в живота, в стиха.

Отвяваш ме в някаква приказка твоя.

Стихийствам в огнища и лумнал мига

отключва въздишките, втурнал пороя

на твоите истини цял океан,

на твоите думи, отпили небето,

на твоята нежно-погалваща длан,

на бурята чудна ранила сърцето.

Магийствам в душата ти с дъх прималял.

Отпивам те - глътка от чудна комета.

Обичам те, ветре, духа ми отвял

на някаква друга прекрасна планета.

А до скоро си мислех, че само Малкия принц си има планета. ;)

Въздиша си,запленен край тебе той и аз му давам моята компания!:)))))

Усмихна ме! :)))

Вятърът - любимата ми стихия, която поражда всички останали. :)))

Промяна помирисал е вятъра
Подшушна ми мисъл на фея
Следи от неосъщественото и
Спомен от бъдещето бил видял

Вятърничав, не вярвам му вече
Паралелни светове и проекции
Колко пъти се раждам и плача
А той вее, обещава ми вечност.

Ако го няма в картините ми .., сигурно ще са мъртви, в едно с мен и Светлината , която най-много обичам!
И при теб е така - поезията ти е като жив организъм- диша, пулсира, наелектризирва, опива, натъжава, усмихва, изстрелва, забива, и най много НЕЖНО ГАЛИ и докосва душата ми!!
Благодаря ти, че... ти си знаеш!!