Дела Раи и Ясен Ведрин

Не променяй на думите смисъла.
Не отключвай смълчани врати.
Не осмивай тъгата безмислено.
Тя е в мен. После теб ще гнети.

Ще си спомниш за думи изречени.
Сляпа болка във теб ще зове.
Ще се връщаш по друми обречени -
да потърсиш лица, гласове.

И отлъчван от страсти сподавени,
ще узнаеш, че твой е светът.
Ще си силата в мен неподправена,
ще си огънят в земния път.

Завърни се, далече от мъката.
Нека изгревно срещнем се пак.
Надживели вика на разлъката
и сълзите на нощния мрак.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=275936

Поздрави!:)

Сърдечно благодаря! :)))

Дали на глас,дали пред себе си съм го коментирала...не помня,но ...знам го наизуст...оценка дадох му такава.
Прочела го,остана в мен!