Дела Раи и Ясен Ведрин

Приклекнал облак, кратко бягство,

дъждец от капки разшептян.

Дарило с шепите богатство,

небето следва моя блян.

Замахнал вятър, сенки крехки,

ненужно падащо дърво.

Листа, подобни на утехи,

сред мълнии от зарево.

Последна буря, въглен жарък,

мигът в душата провидян.

И обич, като смисъл ярък,

на зов, от нежност разтуптян.

от книгата "Вселенски шепот"

http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=266700