Реките ми разливат се
по тебе.
На нищото
не му остана път.
Не ме привлича
земната ти плът.
А твоят дух ми е
потребен.
Разклоните ми влизат
през света ти.
Гърмят светкавиците ми
през миг.
Един несбъднал се
неземен вик
понечи да отчупи
от страха ти.
Ревящи водопади въртележат
водите ми от светлина
и звън.
Последвах те
в последния ти сън
докато ветровете ме бележеха
с усмивките
на хилядите птици
летящи в теб
през моите зеници.

 

Е, ако няма разминаване, това за плътта. Нали си чувала, за развод поради несходство в характерите. Ако единият иска едно, а другият само половината.

Не ги разбирам тези... половинчати исканици. ;)))
Аз искам и давам Всичко. А и тук става въпрос за летене и разливане на буйни духовни реки от светлина.

"И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие! Щастие!"
изпитва когато чете нещо твое. )

Стихийна обич изпод пръстите на космично сърце.Прегръдка за теб, белязана с топлина :))))