Дела Раи и Ясен Ведрин

Осезаемо синьо значение

ми прекръсти небето над теб.

Хоризонт от лъчисто копнение

ме въздигна сред глухата степ.

Полетяха в очите галактики

на отключени речни русла.

Сякаш лодки ме носеха някак си

през простора с небесни весла.

Затрепяха в устоите мигове,

сътворени от корен и пръст.

И в предела на всяко достигане

се докоснах до вяра и кръст.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=253014