Красива креолка към тебе препуска.

Отвързана грачи след нея нощта.

Подай ми да пия от твоите устни

и пак разкажи как ме скри от света.

Разбримчени вени чертаят небето

И сливат ме с капките дъжд и роса.

Да знаеше как в мен расте диво цвете,

разбрал би какво е най-ценно в света.

Красивия залез разряза ятата

на две половина от огън и студ.

Сега е ранено с водите си лятото.

Моретата сгушени нека поспят.