В сянката на домино,

в тихата боязън,

в чувствата разломени,

в страстния ни спазъм,

пак ще промълви звезда,

ще покълне радостта ми,

пак ще смаеме света

с онзи порив в любовта ни.

В мигла на детето ни,

с вятъра в душата,

търсещи пространствата

на духовна святост,

ще отключим сънища

ще родим безкрая

в своето разсъмване

двама ще се смаем.