Несбъднат, непотърсен, некопнян
в беззвучната тъга на сетивата,
но преоткрил се в чудния си храм,
през полетите древни на душата.
От тайнствени жени със зряла гръд,
от искани усмивки до премала,
несподелен, нетърсен в моя кът,
ще бъдеш мой, а аз ще съм копняла
неистово, неслучвано преди
ухание на любещо се тяло.
Усмихвам се. По пътя ми следи
ще сочат, че сърцето е живяло.