По хълбока на времето,

на вятъра в косите,

през някаква вълшебна тишина,

в тегобата на бремето,

под сянката на дните

една любов през мене прошумя.

 
От пропастни дихания,

от слънчево премеждие,

от някаква магия и тъга,

в стаеното на тайните,

в откритото възмездие

една любов рисува ми света.   

:)

Ще споделиш ли какво дочака? ;)))

Влизах няколко пъти тук, гледах водата. Веднъж синя, веднъж кафява, веднъж даже беше с цвят на прегорял карамел, днес е такава каквато исках и пих.

Хеййй... невероятно изказано. Да ти е слааадка водата и с енергията на жива вода! :)))