Отчупи края на доверието.
И рукнаха от каната на мислите
прекършени като цветя, поверия
помели мигом силата от истини.

В решетките на впримчените вопли
простенваха гнездата от съмнения.
От устните, към тебе, думи топли
пресякоха през измеренията.

Накрая от доверието капна
една сълза, проклинаща съдбата.                                      
И моето несбъднато очакване
изтръгна твоят образ от душата.