Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
23.08.2008 00:04 - Поток през времето
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 9835 Коментари: 12 Гласове:
15

Последна промяна: 17.09.2020 06:51


Сурови са дълбоките куплети -
на моя дух добър рефрен,
през прокълнатите поети,
от нишката на Пол Верлен
чертая в шепите надежда
с четиристишния Вийон
и само паяжинна мрежа
звучи подобно камертон
след тишината на отрада,
сред думите на Едгар По,
по стъпките към „ЕлДорадо”
и всяко земно пиршество.
След залезите романтични,
стаени в сричка на Бодлер,
след всичко преходно, себично
ще грабна вихрено Превер.
От гласните Рембо ще скочи
и може би ще ме съзре –
в едно невидимо поточе
през устните на Маларме.




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - Прелестно
23.08.2008 00:24
Но колко ли ще разберат за какво става въпрос?
Поздрави.
цитирай
2. wonder - krassko
23.08.2008 01:02
Всички ще разберат, вярвай ми! Имам чудното щастие да ме четат най-интелигентните хора в блога - ще разберат! :)))
цитирай
3. 777 - Давам Верлен за Вийон. ;))))
23.08.2008 01:25
"Стихът ти да е смела авантюра,
от вятъра разпръснат в утринта,
дъхтящ на мента, билки и цветя...
Останалото е литература."
цитирай
4. wonder - 777, ето ти Вийон за... Едгар По? ;)))
23.08.2008 01:30
"Зоват ме Франсоа, комуто това тегне,
в Париж край Понтоаз, роден и расъл странник,
но в мазен клуп въжето палачът щом пристегне,
вратът ми ще узнай тежи ли моят задник."
цитирай
5. 777 - "В късна нощ - преди години - ...
23.08.2008 01:32
"В късна нощ - преди години -
сам над книгите старинни,
безотраден, вниквах жаден в знания незнайни тук;
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука-
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.
Някой гост навярно чука - казах, вслушан в тихий звук. - Някой гост - и никой друг!“
цитирай
6. wonder - 777
23.08.2008 01:59
"Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания."

цитирай
7. dum - Още от Едгар По. ))
23.08.2008 03:02
Елдорадо

Скитник-рицар аз знам,
който бродеше сам
в мраз и зной, без покой, без отрада;
с песен грижи разсел,
вредом диреше - смел
той напред в тоя свет Елдорадо

Скръб духа умори;
сянка пътя покри,
впи ръце във сърцето му младо.
И закрея той блед
слаб да дири напред
и навред в тоя свят Елдорадо.

И сред Сянката спря
той, когато разбра,
ден и нощ сетна мощ че отпада:
"Де е златният край,
дето скръб не витай?
Посочи ми с очи Елдорадо!"

Но от нея чу вест:
"Между сенките слез!
И злочест в лунний лес ти изстрадай
всяка мъка докрай
и ще знаеш - и знай
после сам, че е там Елдорадо!
цитирай
8. wonder - Разкошотия! Малко... Бодлер? ;)))
23.08.2008 10:04
Едно върховство негово:

"Не съм ли аз фалшив акорд
В една божествена симфония
Поради алчната ирония
захапала духа ми горд?"

или

"Сам Албатрос поета, смел е
докат` в небе над бурите лети.
Но на земята кацнал неумело.
с крилете пречи той
на хорските тълпи."

И още...

'"Гризе ме времето минута след минута
Тъй както тежък сняг разяжда стар дувар;
Отгоре гледам аз на земния ни шар:
Подслон не диря ни в колиба, ни в каюта
Лавино, с мен слезни на бездната си в скута!"
цитирай
9. dum - Артюр Рембо
23.08.2008 18:36
Пияният кораб

Слизах сам по реки, в свойта дрямка блажени -
индианци гребците нападнаха с вой
и на стълбове цветни за живи мишени
ги привързаха голи в пламтящия зной.
Безразлично ми беше кой с мен продължава
с едро фландърско жито, с английски памук
и поех, щом се свърши дивашката врява,
все едно накъде - по-далече от тук.
Всеки прилив и отлив ме дърпа и блъска,
тая зима бях трескаво глухо дете,
полуострови чакаха с ужас развръзка-
по-величествен хаос не помнеха те.
Свобода, от стихиите благословена!
и .....
цитирай
10. bizcocho - tvarde dalgo e,no e liubimoto mi ot Edgar Po
23.08.2008 21:45
ГАРВАНЪТ

В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен
над забравено познание - том със тайнствени слова.
Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа,
някой тихичко потропа на самотната врата.
"Гост - прошепнах, - вън похлопа на самотната врата.
Закъснял е вечерта."

Ах, аз помня много ясно на декември злия блясък,
върху пода как проблясва в пепел призрачна жарта.
Чаках утрото притихнал, взрян във книгата, опитвах
да прикрия, но не стихва тиха по Линор скръбта.
С името Линор дарена, тази, що е лъч в скръбта,
взе без име Вечността.

Лек, копринен шум донесе тежка пурпурна завеса.
Вля се, впи се в мене ужас, непочувстван досега.
Аз в сърцето си изгарях, но не спирах да повтарям:
"Гостенин е. Настоява той пред моята врата.
Късен гост е. Настоява той пред моята врата.
Закъснял е вечерта".

Но душата ми укрепна и решително изрекох:
"Сър или Мадам, простете, моля ви, ако греша.
Бях заспал така дълбоко, ала тихичко потропа,
тъй внимателно похлопа на вратата ми ръка.
На часа ще ви отворя и ще ви подам ръка!"
Вън ме срещна вечерта.

Ужасèн се взирах дълго, със съмнения изпълнен,
че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Знак ми даде тишината и в покоя непонятен
промълвих "Линор!", но мракът ме отпрати в самота.
Ехото "Линор!" отвърна и предрече самота.
Бе пустиня вечерта.

Тялото ми - трескав огън - стаята прие отново.
Чух похлопването властно, не тъй както досега.
По прозореца навярно нещо тропа непрестанно.
Нека видя този странник. Тайната да разбера.
Нека се смири сърцето. Тайната да разбера.
Вятърът и вечерта.

Разгневен, свалих капака от прозореца и сякаш
дързък порив тук изпрати Гарванът от древността.
Въздуха изпълни с плясък, без поклон влетя и кацна
със осанка благородна той на моята врата.
Върху бюста на Палада над самотната врата.
Стихна после с вечерта.

И внезапно тази птица в мен усмивка предизвика
с важния си вид и черни абаносови пера.
"Въпреки че си проскубан, зная, че си смел и ужас
на Плутон от бреговете носиш, птицо на Нощта.
Как е знатното ти име край реката на Нощта?"
Той изрече: "Вечността!"

Бях учуден и ме стресна отговорът неуместен.
Беше толкова безсмислен и неловък при това,
тъй като - се съгласете! - че не ви се случва често
чест да ви окаже птица върху вашата врата.
Птица или звяр окаян върху вашата врата
с име като Вечността.

Ала Гарванът, притихнал, от местото си не литна,
само с дума изповядал здрача в своята душа.
Повече не се обади и перо не трепна даже.
Плахо аз успях да кажа: "Няма никой у дома!
Ще си тръгне със мечтите утре сутрин от дома."
Той изрече: "Вечността!"

"Отговорът беше кратък - си помислих. - Вероятно
е единствното слово, произнасяно в беда.
Господарят му, обречен на страданията вечни,
с отчаяние на грешник е повтарял все това.
И надеждата си светла е погребал след това
в припева на Вечността.

Гостенина наблюдавах и с усмивка разгадавах,
а креслото си преместих срещу моята врата,
за да проследя по-лесно всички митове известни
и на птицата зловеща тайната да разбера.
Тайната на тази странна птица аз да разбера.
Смисълът на Вечността.

Бях изпълнен със догадки, нито звук не произнасях,
а на Гарвана очите ме горяха вдън душа.
И седях замислен дълго - в кадифен покой обгърнат -
на креслото си безмълвен под неясна светлина.
Чий покой в кресло безмълвно, под неясна светлина,
тя докосва - Вечността?

Въздухът бе плът нетленна, сред ухания неземни
долових на серафими стъпчиците да звънят.
"Бог утеха ти дарява. Чаша призрачна забрава,
клетнико, Линор тогава ще е спомен за света.
Пий до дъно и тогава ще презре Линор света.
Той изрече: "Вечността!"

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бурята ли те изхвърли изтощен тук на брега?
Тъжен жрец на Сатаната сред руините изпратен
в дом, където Ужас властва както в Галаад смъртта.
Позволи ми да узная, болка помни ли смъртта?"
Той изрече: "Вечността!"

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бог един са небесата и за двама ни съдба.
Там, в градините далечни, моят дух дали ще срещне
с името Линор дарена тази, що е лъч в скръбта,
ангелите, що дариха с името Линор в скръбта.
Той изрече: "Вечността!"

Знак да бъде за раздяла тази дума, черен дявол.
Връщай се отново в мрака, на Плутона там в нощта.
Тук перо да не остава от лъжливата ти слава.
Остави ми самотата - вън от моята врата.
Клюн изтръгвай от сърцето, сянката - от таз врата.
Той изрече: "Вечността!"

И не трепна, и не литна, и стои все още стихнал
Гарванът върху Палада над самотната врата.
Като в сън потънал черен демонът на мрака древен
сянката си хвърля сведен върху моята душа.
Няма повече да види утро моята душа.
Блясък нямa вечността.
цитирай
11. анонимен - Но колко ли ще разберат за какво с...
27.02.2010 15:30
krassko написа:
Но колко ли ще разберат за какво става въпрос?
Поздрави.


Някои като франкофони и френски възпитаници, горещо аплодираме!
цитирай
12. djani - За теб поезията е същност,
14.11.2012 13:12
А за мен недостъпна крепост. Но дори и от вън се наслаждавам на красивите кули и зидове и гадая, какво е зад тях...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15124095
Постинги: 3220
Коментари: 32032
Гласове: 193717
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031