Да наваксаш философия.
Да прогледнеш през пейзажа.
Да отключиш своя строфа.
И светът да те помаже.
в преневинности. И трепетно
да привика сетивата.
И отприщени пътеки
да те гонят с нечий вятър.

Да прозираш нежно в течното,
обладан от вечен огън.
Да си смисълът на вечности.
Да си в мислите на Бога.
Да си случиш в мен отплата.
Да отминеш непострадал.
Да разместя в теб дъгата.
И от щастие да страдам.