Изгря деветата луна
в очите на разплаканите нощи.
Отнесе ме накрай света
онази твоя земна мощ,
разгърдила часът на истините,
прошепнала ми тайните в съня
и в отмалялата ми мисъл
орисала ми с теб деня.
Когато с обич ме обличаш
аз свиря `Лунната соната`.
Когато нежно в мен се вричаш
аз чупя рога на луната,
а после бавно изтрезнявам
от неумелото си бягство.
Не ме познаваш. Аз не те познавам.
А сме сами на цялата земя.
И само твоето докосване,
и само моят жарък лъх
са онзи свят от неизносване
на преживяното без дъх.

 

Понякога загадъчните неща са по-силни от поднесените ,едно към едно!
Поздрави!

Изгря деветата луна
в очите на разплаканите нощи.
Отнесе ме накрай света

а аз поисках още, още...

Скитам в стиха ти...оставам без дъх.
Прегръдки за теб!

Когато небето е близо,
а погледа пълен с гора,
когато дърветата близват
с върхари добри планина,
превръщам се в птица и цвете,
ухая в дъждовен цъфтеж,
размахват се в полет ръцете,
душата ми пие копнеж.
...

И сложих тази чанта натежала
От стихове, от вятър и от звън,
от обич и от многото раздяла,
от дъжд и смях, от истина и сън
на свойто рамо и поех нататък
където бистра пееше река,
където брат обичаше си брата,
където топло бе от добрина...

Днес разбрах нещо толкова старо -
всеки дъжд има свой аромат,
всеки дъжд има своя китара,
всеки дъжд е красиво-богат,
слял в един танц земята с безкрая
и създал там безброй чудеса -
от копнежа на тайна до рая,
и от облак до млада трева.

Освен да ти пожелая на добър път!