Гърбът ми настръхна.
Изтръпнала пламнах.
И ти ме създаде, Живот!
Очите ми плиснаха
не дъжд, а къмък.
Провлачих нагорно хомот.

От древните сутри
разбъркала здрача
една самодива крещи.
Зад твоите устни
съзирам палача,
но обич през мен те твори.

Усмивките хукват
света да копнеят.
И вятър в сърцето шепти.
Живот, от любов си
създаден да пееш.
И в моя мил стих да трептиш.

за обич, за да има творчество!
Усмихнат ден!

Мерси! Любовта е голяяям Творец!

Усмивки. Вятърни.

Много положително. Както винаги. Въпреки всичко. Браво!
Не виждам тук обич за обич. Монна нещо е гледала друго творчество, докато е писала.

"Живот, от любов си
създаден да пееш."

kara6 i 4itatelq da nastrahne))))))
pone az go usetih))))))))