Дела Раи и Ясен Ведрин

По-истински от всякога се връщат

очите ми, прогледнали за Теб.

Намерих те, подобно бяла къща,

едничка сред разцъфналата степ.

По-можещо душата те прегръща

по тънкия безкрай на вечността.

Душата ми - до днес една и съща,

подобно птица в синьото летя.

По-искано от волята на скитник,

през стореното наше пиршество,

сега те имам в жадна ненаситност,

и с вечност от покой и тържество.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=213737