Вкусът на твоя избор,

лъжата в твоя ден,

отшелникът на изповед

и мракът прероден.

Нима ти носят радост

и праведност, и жал

с упадъчната гадост,

че в миг си пропилял,

доброто на колене,

обичащия зов,

най-чудната вселена

най-висшата любов?

Всичко с времето си ...:
" и най милото ще отмилее "
мисля ,че го е казал Дамян Дамянов
Няма човек ,който да не е пропилял времето му определено за живот!

Иначе цитатът е на Пеньо Пенев от "Пътека"... :)))
"Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно."

то сме пропилели самите себе си...най-ценното от самите нас...поздрави за прелестния стих:))))

престъпен е този песимизъм. Все едно от Пеньо Пенев или някой друг.
Не, да си сам не е добре. Добре е да станем достойни да сме заедност.

Тъй де ,покорно благодаря и се извинявам.

Аз си мислех за Дамянов.Вече сигурно минава в графата забравени поети на любовта.
Тук има негови работи:
http://slovo.bg/old/damyanov/

Най важното е ,че искаме или не ,все пак оставяме по някоя резка върху земята.Нищо не се забравя и така е от памтивека.

Костадин

Имам една любима мисъл: "Немо дат кве нон хабет!" - "Не можеш да дадеш, това което нямаш!." Така е и с пропиляното... Даваме и пропиляваме, това което имаме! Напълно Позволена Свобода.
Усмивка. Топла.

Няма песимизъм. Няма самота. Нищо не е въдворено в обителта на Абсолютното. И същевременно всичко е трансцедентно. Винаги ще има заедност и светлост. :)))