Дела Раи и Ясен Ведрин

Почувствах онзи странен вкус на вечност.

Пресрещнах раменете ти с любов.

Ти беше близост в дългата далечност.

Пътека от лъчи и благослов.

Предсказах си горещата ти същност.

Предрекох си омайните ни дни.

Душата ти измолих - като къща,

със слънчеви прозорци и стени.

Проникнах те до дъно и заплаках.

Пронизах те от истина една -

сърце, което твърде дълго чака -

при сбъднатост трепери от вина.

Простих ти обичта и красотата.

Прегърнах твоя дух и опустях.

Дали ще продължиш без мен нататък?

Дали за тебе бях? Или не бях?


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=198789