Дела Раи и Ясен Ведрин

Не вечерям с ненужните спомени.

Не държа по лавиците прах.

Не въздишам по чувства поломени.

Не потрепвам от свян или страх.

Не замерям провала си с камъни.

Не отронвам сълзи пред скръбта.

Не подавам ръка на измамника.

Не затварям доброто с врата.

Аз съм залък. Горчив за преглъщане.

Кисел грозд. На високо узрял.

Аз съм твоето първо превръщане

в стих от обич, в деня натежал.

Прочети ме. С усмивка събудена.

После с вяра потегляй напред.

И светът ще те гледа учудено

през очите на влюбен поет.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=198792