Дела Раи и Ясен Ведрин

Обичаш ме.

Вълнуваш. И се сбъдвам!

На рамото – самотна бяла птица.

Сълзите си

от минало преглътвам,

щом имаш за сърцето ми искрица.

 

Обичаш ме!

Смиряваш. И политам

в очите на небета споделени.

В увличане

по бързия ти ритъм,

догонвам те през лумнали вселени.

 

Обичаш ме!

Пленяваш. И мечтая.

Душата ми копнее твоя огън.

Начало ли си -

аз ще бъда краят...

За теб - съдба и път! Докато мога...


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=194897

Влюбено красиво !

Любовта винаги е красива! :)))

Най-хубавото на любовта е самото влюбване , а то често е обидно кратко ...след него пак има любов , да речем ,и понеже е енергия , не се губи , превръща се в нещо друго ,и т.н.

Неее... най-хубавото на Любовта е духовното сливане. Влюбването е само химията й. ;)))

този път много дълбоко. Има някакво излъчване около този стих.
Не бе, не е кратко. Щото ученическото е кратко. Мъдрото не е.

Защото с Ясен Ведрин сме бездни, в които има огън за гмуркане. :)))

Всеки стих си има дух, аура, харизма...

Добре, бе ,Чудо ,нека си има любов !!!

Хахахахххх... ми тя блика отвред... И ако я няма и нас няма да ни има. Та... нека е Любов! :)))