Острова зелен. Червена рокля.

Каменната къща. Синева.

Стъклените чаши с вопли,

залез в залива, нощта...

 

Птиците от песен. Тишината.

Облаците в края на дъжда.

Острова зелен и непонятен.

Бляскавата ми душа...

 

Нежната хармония на утро.

Литналия вятър. Пролетта.

Танца на сиртакита-минути.

Моят свят от стих и красота!

..удоволствието е още по-голямо! Неотразима си,
както винаги, може би не е остров??

Може би е най-красив стих, обрасъл с гори, развял пинии срещу вятъра, разтърсил скалисти прегръдки за слънцето, развълнувал водите на Егея и скочил в очите ми с жаждата да го прегърна завинаги? Или е спомен, който дъхти с олеандрите и плува сред рибите и мечтите... :)))