Дела Раи и Ясен Ведрин

Часовникът разстреля тишината.

Стрелките му – крила на птица млада.

И времето, ранен едничък атом,

задържаше сълзите без пощада.

От ябълкови клони ме наднича

луната среброкоса от въздишки.

И погледът ми трепетно се врича

в лъчите от красивите й нишки.

През устрема на крехката безкрайност

очите ми прелитат необята.

Часовник скрива нежната ми тайност

във птицата, разперила крилата.



http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=192375