Дела Раи и Ясен Ведрин

Зад стари тревоги,

прокрадва се мракът.

И тихо пропява щурче.

Угаснал е огънят.

Още те чакам.

А в мислите извор тече.

За моето чудо

ще молиш безкрая.

Обича те мойто сърце.

Щастливо и лудо,

те чакам. И зная -

трептиш като бяло перце.

През нашата орис

ще пее съдбовно

един водопад от копнеж.

Преплетени в порив,

ще светим любовно

през своя  безкраен летеж.