Дела Раи и Ясен Ведрин

От стара любов уморени

се срещнахме в синия час,

на своите чудни вселени

и нещо избухна във нас.

Бе порив за близост навярно -

от нощи самотни роден.

Привлече ни някак пожарно

на изгрева в нашия ден.

Проплака на утрото здрачът,

припомнил си чудния миг,

през който с кристална прозрачност

в сърцето ми спря твоят лик.

Ръце си прошепнаха нежно.

В очите притвори се плам.

И в стара любов - неизбежно

намерихме смисъл и храм.

http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=177111