Дела Раи и Ясен Ведрин

В натъпканата с морност синева    

отключила покоя на душите,

от облаци съшити небеса

разливат обич и осмислят дните.

 

Поели глътки зов, за сетен път,

ръцете ни в крила пресътворени,

издигат се високо, в нежен кът -

сред облаци и песен на сирени.

 

На огънят в сподавения вик,

замрежили на топлото очите,

ще полетим, забравени, във стих

и вятърно ще преосмислим дните.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=174865

от облаци забравени ще политам..
с вятъра над древната скала
небеса отключили високо
издигат мир пресътворените крила

(: Ако може и аз тук да се включа от една вятърна скала в картина.
Поздрав за двама ви :)))

Не си рекъл - не сме те включили! ;)))))))))

Ти имаш мощни крила и много вятър в душата, за да знаеш, летейки, че никое Небе не е последно...