Дела Раи и Ясен Ведрин

Дръзки устните шепнат за тебе.

А очите олтарно потъват.

Пъстри мисли се стелят по хребета.

А душата в безкрая пътува.

 

Просветляват юзди на карета.

Аз те гоня, достигам , прегръщам.

Може би си ми нежност отнета

и сега със мечти си я връщам.

 

Заклинание носи в мен вятърът.

Пак душата бленува среднощно.

А животът ни грабва театърно

и ни хвърля в море от разкошност.

 

Дръзки устните шепнат мечтаното.

И те имам достъпно, реално...

Доживяхме със теб неживяното -

да се случим в красива виталност.

http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=173303

Поне за миг ...

От онези... вечните, отвътре докосващи Мигове, които остават завинаги в нас? ;)))

"Може би си ми нежност отнета
и сега със мечти си я връщам."-s tova va6iq stih me pregarna i mi dade kuraj da ne zadgarbvam me4tata si:))))
4udesen e!I poedini4no i zaedno tvorite 4udesno!Blagodarq i za linka kam Vedrin.Bqh go zagubila v blogprostranstvoto,a go 4etqh i mnogo haresvah:)!
Hubav den i za dvama vi!

Даам... Няма нищо случайно в този Космос... :)))