Ти с моя молитва

в сърцето ми литна.

Крайъгълно спря ме нощта.

И мойте въпроси,

разголено-боси,

пак хукнаха с мен през жарта.

 

Аз – твойта стихия,

в очите си крия

на утрото чудния звън.

И мислите мои,

през чувства-завои,

към тебе се втурват насън.

ti pak me grabna!
mal4alivo stoq,
tarsq moita molitva za san:))))))))))

Брависимо! Всеки трябва да си има своя МоЛитва! :)))

Призвана си и непоколебимо следваш призванието си.

... от мига, в който го открих. Наблюдавах как една лястовица строи гнездото си и го пресътворих... Бях на 6 годинки и тъкмо се бях научила да пиша. :)))