Откажи се от мене, Любов!

Бягай! Марш! Остави ме на мира!

Нямам вече сърце, нито зов

и не вярвам във твоята лира.

 

Нямам огън, слова и сълзи.

Всичко бавно си тръгна от мене.

Откажи се, Любов, откажи...

и не стой в тишина на колене.

 

v stiha e vpleteno mnogo dostoinstvo:)))))))))!
pozdravlenie!!!

...Когато бездънната черна дупка погълне всичко и се настани на мястото на някогашното ти сърце и центъра на жизнената сила. Когато пресъхне изворът на Живота отровен от болка, гняв и пълно изтощение пред предателство, извършвано с усмивка от "Любимия". Когато усещаш как Любовта ти се разкрива единствено като плод на самохипноза, която явно си случил в сетния си опит да съхраниш природата на Цялото, което винаги си чувствознаел, че си, в опит да съхраниш живота на семейството си, на най-близките, виждайки как отровата за твоето сърце разяжда вече и тях и животът ви се крепи на косъм. Тогава... крещиш, а после вече само прошепваш това...

Щеше да си ат, див расов арабски жребец, с пръхтящи ноздри и светнал поглед. Щеше да се вихриш далече напред, а ние да ти дишаме прахоляка от мечтите, догонвайки те. Толкова от мен с големи аплодисменти..:-))))

от Вихър

Освен на Любовта, аз съм човек и на честта! Мерси! :)))

Любовта е нескончаема. Любовта е дълготърпелива. Тя не приема емоционална отрова и предателства. Сърцето изгаря с огъня на откровението и катарзисно чисти всеки миг тъга, за да избухне отново в Любов, а не любов...

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=65121

и моята Ананда...

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=60187

виж и № 7 в блогрола ми с моето "Отричам те - Обичам те". Има Любов и любов. Дали ще срещнем едната или другата зависи от нашето чувствопознание и можене, защото както дълбоко вярвам - знанието не е за знаещите, то е за можещите. :)))

Очевидно разбираш от коне и жени. А и конят заедно с делфина, кучето и половината фауна са ми любими животни. А що се отнася до Прахта от мечтите, я виж това...

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=72825

аз съм изключилена почитателка на твоите невероятни стихове ! Преди 2-3 години ми подариха твоите стихосбирки "Поетична антология", "Разпилян звън" и "Сянка на роза". Прочетох ги на един дъх през една самотна и магична нощ и се влюбих в тях. Толкова чувство, толкова жизненост, вяра, обич, достойнство, еротика и т.н. Винаги когато имам възможност давам книгите ти и на други приятели и познати, изкушени от поезията. Всички са възторгнати!!! Знаеш ли и до ден днешен си ги препрочитам с огромно удоволствие, даже в един форум съм пуснала тема "Какъв стих е денят Ви" и с удоволствие пиша твоите стихове /посочвам авторството ти/. За всяко мое настроение /тъга, мъка, любов, обич, радост от живота и мн. др. / аз мога да намеря красив стих в твоите книги. Понякога плача когато ги чета, понякога се смея и се зареждам с много оптимизъм и жизненост, понякога се зарейвам в спомени - сладки и горчиви, но винаги се чувствам много истинска. Без маските си, които много често слагам, за съжаление.
Още преди години се опитах да намеря нещо повече за теб в Нета, но уви нямаше. Сега много се радвам, че мога да чета и новите произведения в блога ти. Прекрасни са.
С много поздрави!
Лилит.

Чудесно е, че съм... така дълбоко усетена от някой непознат, който лети на високи небета и умее да себепознава цялочастите от сърцето си, които вплитам в думи. Благодаря ти!
Ще ми е интересно да се видя като Настроение в твоя форум. Пращай линк. Усмивка. Топла.