Заспивам пак в мига на тихото пробуждане.

Очите ми мълчат. Не чакат. И събуждат се.

 

Опасно е край мен. Пак в догма на затишие

оставам. И във плен пресичам краткостишия.

 

Красива утринта, премята шал над облаци.

Затичва се река в прегръдка на бунтовница.

 

От своя поглед мил раздала съм метежности.

И в своя огнен стил преляла съм се в нежности. 

 

Красива утринта погалва съдбоносното

на моята душа. И сторва ме магьосница.

 

Насладих се и сега ще прочета малко назад.

Омайваш...магьоснице!

ни омагьосваш нас :):)

магьосница си - твориш вълшебни стихове!:)))
Харесвам ги!!!:)))

Светеща! :)))

vqrno e-magiosnica!:))))))))pri tova hipnotezira6ta:)!

Хахааххх... Имам един познат лекар-анастезиолог и кардиолог, той дава стиховете ми като предварителна упойка и твърди, че пациентите се зареждат с енергия и се успокояват по чуден начин. Пълен релакс! А някои биха казали: пълна лудост! ;)))

uaaaa:))))moi red e da se smeq:)))))))ama me nasmq:)!kam vsi4ki s zeleni ga6ti(anesteziolozi)sam alergi4na,no nego go izgubih nqkade sred dumite prepava6t se ot smeha mi:)))))))))
mai e redno da pozdravq i 4uvstvoto za humor?!:))))))))))

Странотно- реверанс. Газелит винаги са много красиви чуства :)
усмивки- Skyblueirina!

Думи нямам...