Искам, да, искам да знам

защо си разплакан от страх,

защо си самотен и сам

и кой е големия грях,

от който смутен и свенлив

мълчиш, ослепявал луната,

от който след порива див

убиваш звездите в душата.

 

Искам, да искам да знам

защо смъртоносния ден

завръща щурците ти сам

в мига от целувка роден,

когато дъждовни листа

от твойта любов се отричат,

но боса, през твойта тъга,

аз идвам, защото обичам...

големият грях е да даваш живот на стара болка
голямият грях е да искаш да се самонакажеш, като че ли така ще изтриеш белезите.

големият грях е тази студенина в душата, тази оголяла пустош,
в която единствен живот е вятърът, носещ обаче единствено прах за теб. Прах на издъхнали спомени.
Големият грях е да гледаш всичко това в себе си,
когато целият живот стои навън и ти можеш да протегнеш ръка и да го докоснеш и тогава и той ще докосне теб.

Големият грях е да си забравил, че цветовете оживяват само, ако пожелаеш да го направят.
Най-големият грях е да забравиш, че се обичаш
и чрез човечното себе си - всички други човешки същества.

Безпределно съм съгласна!
Безкрайно прегръщам небето ти!

преизпълнено с всичкост,
обичащо всички птици.
Усмихвам ти се с този откъс от филм.

Падаме и летим.
Летим и падаме.
И накрая само летим..

........................................

http://www.youtube.com/watch?v=ZjFQKLtIzGA

http://www.youtube.com/watch?v=fZUs5ltgqZI&feature=related