Подарявам ти всяка случайност,

от която светът се твори.

Подарявам ти своите тайни,

от които в сърцето боли.

 

Подарявам ти вечната роза,

от която ухая на теб.

Подарявам ти лира, не проза.

Подарявам ти рай, не вертеп.

 

Подарявам ти моята нежност,

от която възкръсва живот.

Подарявам ти морска безбрежност,

свобода, а не вятър с хомот.

 

Подарям небето бездънно.

Подарявам ти лунния рог.

Подарявам ти всичките сънища

Подарявам ти Смисъл и Бог.

/от "Искри на хрумвания"/

Подарявам ти усмивка среднощна,
подарявам ти даже звезда...
подарявам... поискай си още...
А за мен- остани във съня... :))))))

Искам всички реки да изпия.
Като пищен, разлистен бръшлян
в твоя свят всеки кът да обвия
и след миг от кръвта разлюлян
да избухна на хиляди капки.

Тогава бриз е за мене стихия,
капка нежност е свят- океан.
Тази капка на мен подари я…
Аз още… и още… ще дам…

Изтъняла от звън и копнеж,
да прелея, от сън натежала,
в твойта мисъл обжарила мен.
И от сън, след прекрасно начало,
да се ражда в очите ни ден.

Подарък - Чуден.
И усмихната, пълна утрин.
А аз - Подарявам си и двама ви :)

... аз съм объркала стихотворенията. Ще се поправя мигом и мълком... сега. ;)))

добре, случват се объркваниия разни :) но пък от предишния ми поглед тук също имаше полза ;-)

... прегръщам небето ти! :)))