Бях сама и в онова безветрие,

от което си тръгвам с пълна душа.

Берях звезди вместо цвете

и мислех за всичките мои слова

неизречени в края на времето,

незаписани в облака с дъжд,

незапомнени в мрака на бремето,

незабравени в спомен на мъж.

Бях сама и в онази безоблачност,

от която си тръгвам с пълно сърце.

И къде ли пилеех си словото,

тъй очаквано с песен дете,

скрило свойта хармония тайнствена.

Бях сама, спряла в тихата нощ

и от своето време на тайнственост

много думи пилях за разкош.

 

от "Оцеляла от обич"

Разкошът е хубаво нещо. Подарявай си го и в добри, и в лоши дни! :)

О, това... /стихразкошие/ съм си го подарила когато бях на петнайсет. ;))) Днес ми се мерна случайно, но понеже не вярвам в случайността го размахах като хвърчило насам... Усмивка. Летяща.

Разкошно си писала и тогава. :) И аз не вярвам в случайностите.

Поздравявам... с това... :)))

http://www.youtube.com/watch?v=tqoQ4B1tq2g&feature=related

много красиво! И вдъхновено:))

Сърдечно благодаря! Вдъхновението при мен, слава Богу, е перманентно! :)))