Разсече ме на две.

От болка ахнах.

И бурята ме връхлетя.

Нечакано от мен,

ръка замахна

и повали жестоко любовта.

 

Душата ми на две –

разполовена,

замаяна от скръб замря.

Огледах се –

опожарена.

Изгубена. И най-сама.

 

минута по-рано същата ненадейна, неочаквана изгубеност открих и скрих под "лъжичката"... сега мисля, че ще мога да я извадя в някакви думи :)

Извади я и я хвърли някъде отвъд облаците... неочакваната тъга и изгубеност! ;)))
Много важно за ЧувствоПознанието ти е да съумяваш да надскачаш болката, трансформирайки я в урок, усмивка и забравяне.

С ненадейните разсичания е трудничко, но отдавна съм експерт по трансформациите :)
Усмивки за теб, чудеснице ;)!

Прескочи будилника, изтрий съня, нарисувай сивите капки в ярки багри и ги поръси в пламъчетата на очите си! :))) Светът е място, в което няма време за дълго тъгуване, а животът е калейдоскоп, в който дори парчетата рисуват причудливи прекрасности, затова е вселен в душата ни Фениксът - повикай си го! Усмивка. Шарена.

Като през оградката на две градини стана :)) хахахаха.
Хайде - рисуваме с Феникса и ти пращаме шарено настроение :)

Хайде... ;))) Хахахахаххх... това ще е танц с огъня, но той винаги е катарзисен.