Залостена в идеята за спомена,

през тънките листа на макове,

през времето, през чувствата поломени,

превземащите релси, празни влакове,

пред страстите виновни на въпросите,

в стаените слова на горестта,

през дните на любов и на изпросване,

доверието бавно отшумя.

 

В износената милост на бездомник,

на приказките в чудната поука,

през миглите, през устните на спомена,

през всеки миг от делничната скука,

с последният си прицел за надмощие,

с поредната си драма на безличие,

душите ни в залутано среднощие

погледнаха се в кратко безразличие.

Ще те сънувам в съня си.
Ще ме сънуваш и ти.
Ще се прегръщаме тихо
само с очи.

кос

А казваше, че съм...
ятото "чапли, накацали по луната,
паднала във водите смълчани
лилии, розови капки
кръв, от звездите удавени."

погледнаха се в кратко безразличие."

Ти знаеш, усетила, доловила си същността на мимолетността...

Даам..., зная, усещам, улавям..., но и друго узнах, че... наистина "който трупа мъдрост - трупа печал"! :)))