Дела Раи и Ясен Ведрин

Огньовете в душата ти познавам.
Родени са от приказен вулкан.
Ръката си в пътеките ти давам
- пътека напиши по мойта длан.

Обречени на пламъци и срещи,
на нежност от танцуващи искри,
на чувствата си бурни и горещи,
на залези и изгревни зори,

градени от тъга и от възхита
по пътя ръсим въгленчета жар...
А пламъците този свят помитат,
за да превърнат обичта в олтар.

Не устоявам аз на кладите... Чудесно е написано! :)

пламъци пораждат :):)
красиви :)

... когато вулканите са приказни, кладите са цветята на Огъня. :)))

Пламъчните истини на пламтящите хора...
Красивостите са видения, за който ги може! Ти можеш, Крас! Защото си слънценосен. Усмивка. Огнена.