Дела Раи и Ясен Ведрин

Коленича с пресъхнали устни.
Мълчаливо пулсира кръвта.
Дръж в ръката си моите чувства
и жадувай през мен любовта.

Не отказвай зова на очите,
провидяли неземна тъга.
Мълчаливо поскитай през дните
и не питай защо, докога...

Нека нежност безмълвна открием,
мълчаливо склонили глави,
и тогава в копнежното "ние"
всяка болка ще спре да боли.

Вие двамата.. прекрасно е, че има хора като Вас.
*изчурулика една птичка и отлетя*

Поетите да срещнат Вдъхновението си е безценна рядкост и чуден Дар, а да сплитат думи в Танц от прекрасности е неописуемо пиршество за душите. :)))

Сплитането на думите с нишките на душите, е единственото което прави смисъла им стойностен.
А хората, които ги изговарят или написват - творци.

*за миг изчурулика същата птичка, кацнала на едно клонче и после скочи в бездната на дните, но не за да падне, а за да фърчи пак*

Оставам и аз :):)

Съвършено вярно! ;))) Благодаря ти за всички прозрения от духовности, с които стопляш вселената!

О! Ти и безмълвен струиш в светлина... :)))