За теб бях любовта и светлината.

Погълна моя огън в своя мрак.

Отворила крила танцувах с вятър,

отдадена на теб, мой смъртен враг.

 

От храма осквернени, обругани

търкаляха се камъни-светци.

Пожарища в натрупаните рани

напомняха за миналите дни.

 

Да си благословен е много лесно.

Повярвах и сгреших, мой смъртен враг.

Да ти простя, да те отмина, да съм честна...

през светлината в мен и твоя мрак

и въпреки заглавието и въпреки емоцията... харесва ми много, много и все едно се връщам преди време - в четене на едни сонети, които ми носеха подобно усещане :)

Трябва в твоя чест да разлея наоколо няколко сонетини. :))) Заради емоцията... ;)))

о, ще се радвам ;)
Слънчево настроение днес!

Сонетините още не са публикувани в книга... Това е причината да отлежават като..., като старо вино. ;)))
Тук публикувам само издадени в книги стихове.