Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
20.01.2008 00:03 - Обречена печал
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 3343 Коментари: 14 Гласове:
6



Седя сама. Край мен е много тихо.

Обречена печал покрива всичко.

От чашата кафе преливат стихове,

а самотата сякаш е поличба,

ме сграбчва пак отнякъде внезапно

и бавно трови всичките ми мисли.

В ключалката се чупят стари вопли.

Измъчвам се до край да те измисля.

От ъглите на крехката надежда

пак паяци запридат тънки нишки,

а в мен една тъга с любов подрежда

бесилката на спомени предишни.



Тагове:   обречена,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radalia - Хъх...
20.01.2008 00:10
Въжето на бесилката може да бъде отрязано.
А ти готова ли си?
цитирай
2. esen - Прекрасно както винаги!
20.01.2008 00:55
Поздрави!:)
цитирай
3. анонимен - разкъртваща поезия :0))
20.01.2008 01:22
поздравление!

Сънчо съм
цитирай
4. wonder - radalia
20.01.2008 01:32
Готова съм за разсичане на всякакви Гордиеви възли и въжета от думи! :)))
Знаеш ли... с онова припомняне на Владимир Буковски /аз също не харесвам еднофамилният Чарлз/ ми напомни една добре забравена стара истина - човек никога не бива да прави компромиси с духа си. А тъгата... тя отминава.
Усмивка. Звъннала като хвърлена през рамо монета за късмет.
цитирай
5. wonder - esen
20.01.2008 01:35
Сърдечно благодаря! :)))
цитирай
6. wonder - Хахахахахххх...., Сънчо...
20.01.2008 01:37
... успиваш ли ме? ;))) Мерси!
Усмивка. Разкъртваща... сънищата ти.
цитирай
7. eddie - ***
20.01.2008 09:30
Поздравявам те!
цитирай
8. wonder - eddie
20.01.2008 11:33
Благодаря ти! Понякога тъгата вдъхновява и мен... Но светлинният поток я облъчва и стопява... :)))
цитирай
9. evrazol - Звездите ми го говорят
20.01.2008 22:16
Ах, значи и смъртта е красота.
Виж как красиво този свят умира
под шепота на жълтите листа
и този въздух - сребърно прозирен

Дамян Дамянов

Понякога е полезно да приемем събитията с цялата им грозота и да я изживеем истински. Просто за контрапункт. Все пак ИН и Ян съществуват в зависимост и едното е куцо без другото.

"а в мен една тъга с любов подрежда
бесилката на спомени предишни"

Да внимаваме-е-е.
Обесен на спомени е смешно, но не невъзможно.
цитирай
10. juliannikolov - ***
20.01.2008 22:34
Красиво! И много истинско, странно - забезялал съм, че тъжните стихове винаги имат по-силно въздействие. Сякаш тъгата е нещо по-близко и познато за нас, а чуждото щастие ни се струва толкова неразбираемо и далечно...
цитирай
11. wonder - evrazol
20.01.2008 23:16
Даам... всичко е свързано с Всичко. Аз смятах спомените да пообеся... само... ;)))
цитирай
12. wonder - juliannikolov
20.01.2008 23:17
И аз го забелязвам. Отдавна. Да дръпна ли един цикъл "Тъга"? Мога да го отпочна тутакси. :)))
цитирай
13. gioia - :)
22.01.2008 00:05
за тъгата е вярно... но пък така харесвам цикълът "Щастие и пълнота от любов", че предпочитам него при теб :))))))))
цитирай
14. wonder - gioia
22.01.2008 00:34
Даам... и аз го живея избирайки Любовта, но на щастието често, за баланс, противостои по някоя мъка. :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15162534
Постинги: 3224
Коментари: 32053
Гласове: 194008
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031