Прекрасно, както винаги! :)

Понеже виждам, че явно и ти като мен не изоставяш вълшебния свят, продължаваш да си живееш там където всичко е възможно и всяка приказка е с хепи-енд, в който Любовта тържествува, позволи ми да те питам нещо...Ти успяваш ли, да се самоубедиш имам предвид, истински, успяваш ли да превърнеш болката, празнотата, безцветието от срещаното бездушие и съзнателно емоционално убийство в цветна чудоразпръскваща дъга, как успяваш да съживиш отново сърцето си след n-тото такова покушение над него, да го върнеш в състояние да продължи да създава животворните искрици Любов, които упорито да обсипват серийния чудоубиец?Или, как от отровата изниква нов живот?

Чудесен, както всякога! :)))

Даам... вълшебният свят на Любовта е моят свят. Фениксово възкръсвам, защото съм преизпълнена с любов и болката не може да се настани в мен, а кръжи около сърцето ми докато катарзисно я изчистя. Любовта е духовно преживяване, а духът е вечен. Да умееш да обичаш, означава да успяваш да си свободен от тъжните образи и спомени на миналото. Любовта често ни живее и трябва да сме готови за нейното Сега, необременени от минали страдания. Страданието носи Урок - научаваш и продължаваш, всепрегърнат от Любов.
Важното е да избереш Пътят на Любовта. Все избори, все оброци... :)))