Един чудак в душата ми надзърна.

Един скиталец в дните ми се спря.

Усмивката ми нежно го прегърна

и пламъчно запали Любовта.

 

Кажи сърце, от горест ли преброден

ще бъде пак копнежът ти ранен?

Кажи защо, от чудото споходен,

стремежът ти се мята раздвоен?

 

Нима разбра, че нямата тревога

на отлетяла обич, ражда зов?

Един чудак възкръсна в моя огън.

Избухнах в нова истинска любов.

Чудак приляга :):):)

хубаво :):)

Като чета подобни стихове все се питам - каква е тази магия, която запалва чувството? И има ли изобщо отговор на този въпрос?

Има отговор и той е лесен... ;))) Магията се нарича Любов! :)))

чудно, чудничко:))))

Чудесник! :)))